2 nov 2010, 21:33

Есенни мисли 

  Poesía » Del paisaje
955 0 8

Ненагледната пролет отдавна отмина.

В сън от ласки очите ми тихо покри.
Есен спусната с четка рисува
златни струи с  багри от листи.
А тактуват щурчетата още илюзии,
но със тъжните ноти в опънати струни.
Досънуват на лятото топло звънците,
а целувките жарки моите устни.
Вече няма я и птичата песен,
да ме буди в уханни и светли зори.
Много скоро и дните ще скрият
и тази есен под своите преспи.
Само смуглото слънце по пръстите
отброява последните топли лъчи
и все още довява в мечтите ми
топлота от разлистени пролети.
В шепи сбирам листата окапали
и заспивам с шумоления есенни
на молитвени ноти, потекли
от пъстротата на моите мисли.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • !!!!!!!!!!!!!!!!
  • мило, топло се леят мислите ти, Джейни...
    стоплят душата, нежно ни галят...
    сърдечно те, прегръщам.
  • Пъстротата на твоите мисли
    пак рисува есенни листи!
    Приятен есенен ден, Джейни
  • Поздравления и благодарности!
    Страхотна есенна приказка....
    и след всяка есен ... :
    "...и все още довява в мечтите ми
    топлота от разлистени пролети."
    Там е цялата магия скрита, в този нескончаем кръговрат!
    Останете със здраве!
  • Мислите ти Джейни ...пъстри и безкрайни...!!!Поздрав !!!
  • хубавоооо
  • "А тактуват щурчетата още илюзии,
    но със тъжните ноти в опънати струни.
    Досънуват на лятото топло звънците,"

    Топъл стих.Почти като предпролет.
    Почти като мечта на празен лист.
    Като очи следящи птичи полет
    и спящ ветрец във сплетени коси...
  • "Тактуват щурчетата още илюзии".
    Прекрасно!
Propuestas
: ??:??