Есенни мъгли тихо се разстилат
из объркана, изгубена душа.
Те не бързат – бавно те убиват
и последен лъч на лятна светлина.
Последен дъх от лятно щастие…
последен миг и после – тъмнина.
Есента е моя болка и проклятие,
защото аз… обичам есента.
Есенни мъгли се разстилат...
и тихо убиват мечтите ми...
© Или Дадарова Todos los derechos reservados
Мъглите есенни тихо се разстилат
из обърканата ми изгубена душа.
Не бързат те и бавно ме убиват
с последен лъч от лятна светлина...
Мисля, че по този начин изпъква повече и втория куплет, който ми харесва много. Позрдави от мен.