Есенно

8 feb 2013, 13:36

Poesía » De amor

712 0 0

Изсветляха листата.
Както косите ми.
Усмихнат съм. Понякога.
Че чак ми става тъжнолунно...
Изненадано се сепвам,
когато всички прозорци отсреща
се събудят уморено.
Колко много ми липсваш.
Особено в тъмното.
Станал съм тебезависим.
Почти неизлечимо.
Няма я и мисълта ми. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Есенно

Искате да прочетете повече?

Propuestas