Моя палава обич с аромат на листа -
и те има, и няма в деня и в нощта.
Светла ласка на есенно слънце сияйно,
топъл полъх за копнежното зрънце, омаен...
От усмивка родена, любов затрептяла,
звезден лъч ли докосна душата ми бяла,
та мечта поривисто заблестя и засвети,
и мисли обърка с нови пориви, светли?...
Струна звънка докосна плахо, незримо,
а взриви сетивата съвсем обозримо...
Светът се изпълни с мелодия дивна,
любов и мечтание до мене достигна! ...