Когато се завихри листопада
и есенни дървета - жълти светофари -
погалят романтично тротоара,
в последната си ласка за годината.
Под откритото земно небе -
да напиша в очите ти „обич"
и в съня
да те милвам неспирно...
Рояците от облаци да чуват
твоя топъл смях - гръмоотвержен,
да чезнат в черните ти къдри бурите -
от ранна пролет чак изчезнали.
Да заключиш дълбоко в леглото си,
на пролетта най-синия цвят:
да те топли през зимата,
да го пуснеш през Юни със птиците.
И под откритото зимно небе -
да рисувам в косите ти слънце,
а в съня -
ще те милвам неспирно...
© Захаринчо Методиев Todos los derechos reservados