Луната вае кестени
в есенната тишина,
на струни сребърни обесени
увисват моите слова.
Черни птици в клоните
улавят този миг,
когато занемява словото
и мъртво пада... с вик.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.