19 oct 2010, 22:57

Есенно богатство 

  Poesía
591 0 3

Като жълтици едри капят

листата есенни под този дъжд.

Богата щях да бъда, ако галят

очите ми любимия за мене мъж.

И ако капките дъждовни

преплитаха ръцете ми във две ръце,

за мен секундите откраднали

от времето със влюбено сърце.

О...  тогава неизброимото богатство

ще пълнeше във шепите ми топлина,

а в вените ми щеше да е кипнало

на виното тръпчинката от сладостта.

Запалена от допира на топли устни,

аз щях от есенния дъжд да сътворя

телата  в две дъги, от цветност нежни,

обвили се в лианите на обичта.

И пръски смях в мелодия без име

ще вихреше душата ми щастлива,

и пребогата щях да бъда със сълзите

от радост, че до мен го има...

 

 

 

 

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??