ЕСЕННО С ПРЕОБЛАДАВАЩА ОБЛАЧНОСТ
Не знам кога жетварят прекоси
полето – като щорм, и го съблече,
ръкойките разпускаха коси –
и чезнеха сред падащата вечер.
А котките наостриха уши...
Защо не чувам нищо – даже стъпки?
Но спъвам се сред аромат тръпчив
на брулените орехи край пътя.
Щурчетата – останали без дом,
преляха с вино тлеещия залез.
И дълго хоризонтът беше ален. ...