---------
Ти дойде през септември. Помля като гръм
всички чувства, думи предишни.
И още се питам - жена или съм
разцъфнала пролетна вишна!
В твойте длани узрявам. Ти си сезон,
който ражда слънца и наслади!
С очи ми говориш и пееш със стон,
чийто огън е равен на клада!
В листопадната есен влюбени пак
се прегръщат асми еликсирни
и преплели ластари в закътан чардак, ...