Есенното настроение...
Есенното Настроение
може о́ще да ни радва,
но внезапно, от движение –
във душите се прокрадва...
Тъжно Вятърът го носи
заиграл се с листопада
и коварно, с куп въпроси,
дебне Вярата в засада...
Вярата, че пак ще има
летни вечери вълшебни,
във които повторима
пак нощта ще бъде звездна...
А момичето прекрасно
появило се „нищото“ – -
с мълния, която блясва
ще разпали в мен огнището
пак – на чувства позабравени
от едни лета́ предишни:
с много страсти неподправени,
днес в Небитността оти́шли...
С Есенното настроение
вие Северният вятър
и внезапно, с настървение
се нахвърля на листата...
Сам торнадно завъртял се,
той мощта си демонстрира –
в миг листата разпилява,
после вкупом ги събира...
Има и тъга неясна
в Есенното настроение –
уж е о́ще топло, ясно,
но за малко... Без съмнение!...
То край мене се промъква,
всеки вихър го натрапва –
малко веселост домъква,
но тъгата пак го грабва...
... Тръгвам в Есента загледан
в прелестната нейна зрялост –
необрани слънчогледи
рони Вятърът нахалост...
А по кръглите им пити
са нацали врабчета –
дръзки, гладни, гласовити
огласяват те полето...
Есенното настроение
е във тъжната октава,
но и с радост без съмнение
то е в птичата гълчава...
Тъжно... Мило...Толкоз Есенно...
Толкова спонтанно... Земно...
С ветрове стихийни носено –
Настроение вълшебно!...
10.10.2020.
© Коста Качев Todos los derechos reservados