Към  Есента

Есен окъсила дните

ти добре си ми дошла́,

моля те задръж сланите

и досадната мъгла...

А́ко вятърът задуха

може ли да е от юг –

да цъфти „кърпи кожуха“

на сезоните напук...

Забави и листопада,

добави и топлина –

нека да се чувства млада

о́ще старата гора...

Остави ни още време

да откъснем всеки плод

и от сладостта да вземем

в предстоящият живот...

Дай ни о́ще много но́щи

със възможност за любов

и не ни отнемай о́ще

Правото на: Избор нов!...

Стават пътищата къ́си –

рано мръква в Есента,

а развиделява късно –

тъй смалява се Света...

... За това сега те моля:

Есен,  с малко удължи́

този предсезон неволен

на приемливи лъжи...

Ние ще твърдим, че о́ще

много сила има в нас,

а необичайно мощна

е и „старата“ ни страст...

Ще се правиш, че ни вярваш

в този наш наивен ход

в опит да забавим сякаш –

Въртележката: „Живот“

23.10.2021.