Пътека, покрита със жълти листа.
Дървета, изгарящи от топлата есен.
През скрити лъчи аз бродя сама,
унесена от красива, изгаряща песен.
Вървя омагьосана, бавно, не чувствам аз страх.
И мисля си, накъде ли пътят отвежда.
От красивите листа най-приказните отбрах
и пътят все по-напред ме повежда.
Дали ще стигна до своята истина?
Дали ще усетя топлината на здрача?
Дали ще съм едно от листата замислени,
дали ще се смея, или горчиво ще плача? ...