Тази дълга и тъжна алея,
по която върви есента,
в тишини е обрасла;
като нея не мога
да мълча, да мълча, да мълча...
Измълчах си живота отдавна,
със слепена от мъка уста,
докато не дочух глас,
който съвпадна
с радостта, с радостта, с радостта.
Да седнем под голите клони,
обезлистили всички вини, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse