Есента живея
 

Есента живея! Тя ми е връстница!
Дните ми в оранжево вървят.
Към бавни залези полита птица.
Душите ни - оранжево звънят!

Цветно есенно ми е полето. 
Посяла съм цвета на младостта
и всяка стъпка ме отвежда
с любов да срещна мъдростта.

Вървя, за никъде не бързам.
Във всеки лист рисувам топли цветове, 
отварям се широко да поема
сладостта на есенните зрели плодове!

А, зимата! И тя ми е любима.
Слънцето с усмивка, да ме облече. 
В прегръдка топла да се свия вечер-
дните си творим с четири ръце!