14 feb 2021, 23:56

"Циганското" лято 

  Poesía » Del paisaje
254 1 2

 

"Циганското" лято

 

... нещо времето се мръщи,

лазят тягостни мъгли...

Вие вятър... Вие също

глутници свирепо--зли...

 

Ситен дъжд вали, не спира --

почнал е от сутринта...

Трудно стряха се намира

и огнище за нощта...

 

Вие вятър, вие също

подивяло куче зло

майче Есента се връща,

а уж лято бе дошло...

 

... И до вчера по полята

с нацъфтелите цветя,

кипреше се тук земята

във кокетна суета...

 

Бяха други ветровете...

Бе чаровна пъстрота!...

И прозрачно бе небето

със лазурна яснота...

 

Беше времето познато

от сезон предизвестен,

беше „циганското” лято...

(Лято уж, но не съвсем!...)

 

Чудно малко отстъпление

и последен реверанс

към Стихии, с настървение

дебнещи за своя шанс...

 

... áла зла и вездесъща

ето Есента сега

с цялата си мощ се връща...

(Кой да питаш: Докога?!...)

 

... Не с красивата феерия

на чаровни цветове,

и със лека кавалерия

от игриви ветрове,

 

а ще юрка зли стихии

в този върнал се сезон,

и със дива мощ ще вие

тя при всеки нов циклон...

 

... Просто Есента се връща

по Закон неотменим!...

 

 И в нощта ми трябват:

–къща,

–огън

–и Човек любим!...

 

Есента / 2020.

 

 

 

 

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??