13 sept 2007, 9:24

Ешафод 

  Poesía
978 0 10
Вървим през ешафода на думите и кръста си
и сгазваме дори и непоникнала тревичка!
И сякаш и душата ни се гърчи,
със същата усмивка на лицата ни!

Вървим през ешафода на новонамерената правда
и пак понасяме ужасен укор!
Светът ни стиска във прегръдка,
небето приласкава ни с милувка!!

Вървим през ешафода на страсти и неволи,
оттеглили се и от светския живот!
Но как да я спечелим милостта на Бога!?
Поглеждаме се във очите и виждаме чутия си зов!

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И трите стиха много ми харесаха, Мариолче.
    Но този е много силен!
    Поздрав и прегръдка от мен!
  • Труден въпрос задаваш,мила.Малко хора знаят отговора,а много го търсят.Ти също.Поздравления!!!
  • Благодаря на всички, само добрини ви желая!
    Доче, сега ти ме замисли с продължението,
    дано да не стигаме ние дотам, а само, който заслужава!!!
  • Хубав стих!Поздрав
  • "Вървим през ешафода на думите и кръста си
    и сгазваме дори и непоникнала тревичка!
    И сякаш и душата ни се гърчи"

    Горчиво е ,но трябва продължение
    на шоуто наречено живот...
    ако е нужно вместо със търпение
    да продължим със ешафод...

    Поздравления,замисли ме !!!

  • Много хубав стих!!! Поздрави!!!
  • Благодаря ви за разбирането ви, аз някой път не се
    разбирам, можех да напиша ...нечутия си зов", но нали
    трябва да ВЯРВАМЕ!!!
  • Пак потънах в тъжните си мисли, заради истината в твоя стих,надявам се и на слънчев лъч, прекрасна Мариолче.С обич.
  • Хубав стих!
    Браво!
  • Замислящ стих!
    Мариолче,прегръщам те!
Propuestas
: ??:??