Вървим през ешафода на думите и кръста си
и сгазваме дори и непоникнала тревичка!
И сякаш и душата ни се гърчи,
със същата усмивка на лицата ни!
Вървим през ешафода на новонамерената правда
и пак понасяме ужасен укор!
Светът ни стиска във прегръдка,
небето приласкава ни с милувка!!
Вървим през ешафода на страсти и неволи,
оттеглили се и от светския живот!
Но как да я спечелим милостта на Бога!?
Поглеждаме се във очите и виждаме чутия си зов!