Дъждът подкара облаци към юга.
Мастилницата вятърът катурна.
И птиците над зъбестата урва
видях как чезнеха една след друга.
Със въглен драскаше нощта ескизи,
Дърво – оголило самотно рамо –
за полет вдигна клончета. Но само
издирижира калните репризи.
И със писец ръждясал се подписа
ковчежникът на сивите сезони.
Едва ли спънат щеше да го гони
подир клеймото му задъхан бризът. ...