Бел. на автора :

* Тази творба не е любовна. Посветена е на един човек, на когото държа и когото обичам, на един приятел...и знам че и той ме обича, но в последно време и след днес се почувствах като едно нищо за него...и не ми харесва. Боли ме да се чувствам така, а още повече да чувствам и желание да го оставя. Че аз съм го загубила и той мен. Надявам се да си простим...и всичко лошо да се забрави.

Далеч съм от мисълта, че времето лекува всички рани, но обичта да и сърцето ми иска да вярва, че това още не е загубено...

Препратка към него:

Аз не искам да се променяш. А да се огледаш в себе си, защото това не си ти...

Може би трябва да си отида, но не искам да бягам или да ти отмъщавам... но въпреки, че аз няма да си отида, защото нито едно разстояние не може да промени това дали двама души са се отдалечили, или доближили, но те пускам на свобода...Искам просто и двамата да сме щастливи...и ако ти не си щастлив, аз не мога...не искам никога да дойде момента, в който ще седнеш да се попиташ, откъде да извадиш сили, за да продължиш напред, когато няма от къде...