1 nov 2020, 19:09

Ето така - Никой 

  Poesía » Otra
433 4 6

Здравей, приятно ми е - аз съм Никой,

да седна ли до теб така…

нормален съм, ала извикай, ако си мислиш, че си във беда.

 

Самотен съм и малко тъжен, в момента, не че съм така…

Искаш ли хляб, малко е ръжен,

подарък ми е от една жена - добра жена,

която мина, остави го така до мен…

 

Малко съм мръсен, неподстриган, но ще се спретна някой ден…

Чупни си, тука, от средата,

че сухо хлебчето е, а така…

но нямам друго във торбата, а то пък е една торба…

със нея вечер се завивам, на кръста само е така, преструвам се, че се наспивам, че съм на топло у дома!

 

Хапни си и не се срамувай, пийни си, имам и вода… Обувки нямам, не пътувам, но има само чифт крака.

Е, тръгвам си, отново - Никой!

Да ти оставя ли храна ... а дамата ако се върне, викай, може да има и вода.

 

Това е, друго нищо нямам, прости ми, че те притесних.

Отивам си - задръж го хляба.

Нахрани ли се с този стих!

© Анастасия Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??