2 nov 2009, 17:25

Ето - виж ме... 

  Poesía » Otra
997 0 13

Ето - виж ме...

Не приличам отдавна на себе си.

И отляво, нали се досещаш защо,

нещо стяга ме, болката...

Стара, но... неприсъща е.

Търся пътя, (отдавна изгубих се).

И въртя се във кръг,

омагьосан е пътят ли?!

 

 

А в очите  блестят ми сълзи.

Но... не мога да плача.

Силна ли?! Бях по-преди.

Сега почти да съм стигнала,

отвъд, мислейки, че животът

ще продължи. Оттатък.

Дори в съня,

след който няма да се събудя.

 

...

Ето - виж ме -

приличам на птица.

И крилете ми още са силни.

Полетя ли, високо, там,

при звездите... Ще опитам.

Не ме заклеймявай

с мълчание, моля!

Просто след мен полети -

високо, високо...

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??