vega666 (Младен Мисана)
1712 14486
7 oct 2017, 17:04

Етюд в синьо 

  Poesía
1344 18 22

Морето е безкрайно огледало,
зазидано от стръмни брегове.
След мъртвото вълнение е спряло
махалото от шумни ветрове.

И спомен за вълни, окъпан в пяна,
излиза от мълвящите очи.
Животът - тази нелечима рана,
загадъчно след морски рев мълчи...

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Човек, взиращ се в бездната, в самото око на Вселената, взиращ се в търсене на тайната на живота. Картини, повече отколкото човек може да понесе и затова неусетно се връща към живота. Много добре описано усещане. Песенно, нежно начало, като нежна картина на любим пейзаж, неусетно преминала през торнадото на истината и все пак оцеляла. Умението да видиш, да видиш както красивото, така и страшното, за да стигнеш до истината... Дълбоки философски послания виждам тук, които не биха могли да се изразят в проза. Дали е философ човек, който не умее да пише поезия? Умението да виждаш света по автентичен начин не може да не буди възхищение. Картината от очите изведнъж оживява. Превръща се в един самостоен, прекрасен свят... И защо е това възхищение, когато всичко си има край? Какво ни дават прозренията, взирането, търсенето, чуденето? Какво, освен чудо, смисъл и наистина изживян живот?! Поезия - магнит за душата...
  • Силнитете ветрове, надигащи морските вълни са отшумели и е настъпило времето на мъртвото вълнение с неговата коварна подмолност, на мисли от дълбочината на сърцето по преживяното и неизживяното, по чисти окъпани в белота красиви спомени, в които оставаме живи. В това зазиждане в стръмното витае една трагична предопределеност. Животът е нелечима рана до свършека. Раним, нелечим, безответен. Така го усетих.
  • Хареса ми стиха ти , Младене!Поздравления и хубава вечер!
  • Стихия от чувства обагрени в синьо-
    цветът на тъгата по всичко отминало,
    което не можем да върнем обратно.
    И пълна догоре е синята ракла...

    Благодаря...
  • Животът е бурно море,не всеки достига бреговете му.Поздрави!
  • Красиво... стих като по учебник...
    поздравления, мисана...
  • Оригинално и образно, майсторски пресъздадени емоции! Поздравления и хубава вечер!
  • Хубава асоциация между морето и живота... Невероятни образи и метафори засилват въздействието на финала... Поздравявам те! В любими.
  • На мен страшно ми хареса уникалния ти стих, Младене! Зад всяка дума е закодиран дълбок смисъл. Цар си на кратките форми! Думите се забиват като стрели и достигат до дълбините на душата! Поздравления от мен!
  • Ако имаше очи, Младен, нямаше да видиш нищо обидно в изказването ми, а ако то е било толкова грубо и оскърбително, можеше да го изтриеш или пропуснеш. Извинявам се, че не подминах.
    Успех!
  • "Животът - тази нелечима рана,"... Лечима е, Приятелю, но ние обожаваме тази рана!
  • Уважаеми приятели и колеги по перо. Поради наложено ми вечно коментарно ограничение, от 5 коментара дневно, чисто технически не съм в състояние да отговарям на ваши въпроси в коментарното си поле. Който желае да ме пита по конкретен повод, нека ме пита в Лични. Благодаря на всички удостоили с внимание скромния ми текст - прочели го, коментирали го, оценили го и поставили го в Любими. Бъдете здрави и вдъхновени за нови творчески изяви! Благодаря в аванс и на онези от вас, които евентуално биха взели тепърва отношение към творбата ми!

    П.П. Искам да добавя, че за мен т.нар. "водовъртежни абстракции" имат съвсем конкретен смисъл. Който има очи ще го види. А на когото те не харесват, може спокойно да ги пропуска. Аз не си позволявам да квалифицирам по подобен груб и обиден начин текстове на мои колеги по перо. Какво ще публикувам за в бъдеще е единствено мое лично решение и няма да се повлияя от ничие чуждо разбиране и визия за поезия.
  • Младен, кога ще пуснеш от шеметната си любовна лирика? Нищо не разбирам от водовъртежните ти абстракции. Особено втора строфа. Знаеш, че съм откровена.
    С добри чувства!
  • Хубава - чисто твоя като стил миниатюра! Поздрав, Младене!
  • Всичко е спомен за вълни...когато ти млъкне животът, времето, което пътува през себе си , защото не може без нас, ще сме ние самите!
    Уникална е обречеността в стиховете ти, Младене! Всеки път ме поглъща!
  • "И спомен за вълни, окъпан в пяна"

    Прекрасно е, Младене! Имам само една поправка с леко черен хумористичен оттенък - животът е рана, която се лекува, дори има 100% успеваемост в лечението (поне досега не са известни безсмъртни, които да го опровергаят ).
  • Много ми допадна, Младене! Стискам ти ръката!
  • "Животът- тази нелечима рана,
    загадъчно след морски рев мълчи..."
    Прекрасна метафора в още по- хубава миниатюра! Поздравявам те!
  • Хубава асоциация....Поздрав!
  • Докосва...🌺
  • Да! "Нарисувал" си много точно и образно живот, който сякаш е достигнал своя предел! Но си го описал някак красиво, макар и вече замлъкнал сред махалото, което не може да помръдне от мъртвото вълнение! Умееш да привличаш вниманието още със самото заглавие, което звучи толкова нежно! Младене, стихотворението е в типичния за теб стил, който мога да разпозная винаги! Поздравления!
  • Мисля че Те разбрах Мисане ..
Propuestas
: ??:??