Сава Огнянов до късно гостувал
на Кръстьо Сарафов. На тръгване вече
когато, на прага почти, се сбогувал
помолил за заем; “Живея далече,

та моля те, дай ми пет лева!” Прочут,
че мрази да взима и заем да дава
бил Кръстьо Сарафов, така че етюд
пред госта, актьора решил да представи

на алчен скъперник. С гримаса на мъка,
тъй, сякаш дълбоко душата му страда,
в джобовете свои започнал да бърка
дордето най-сетне пет лева извадил.

Подал ги на госта. Подал и учтиво
палтото му. Сава Огнянов тогава
с гласа си дълбок и със жест горделиво
на висш благородник му казал; “За здраве,

приятелю, ето, за радост в живота,
вземи, почерпи се с пет лева от мене!”
Банкнотата върнал му, взел си палтото
и тръгнал си в зимната вечер студена.