Виж ме пак! По малко ме променяш.
Докосваш нежни струни в моята душа.
Парченца от сърцето ми отнемаш
и криеш ги във топлата си длан.
Виж ме пак... Аз пея и танцувам.
Друг път - пиша ти поезия.
До сълзи вече смея се. Понякога рисувам.
И сън не ме лови - почти не спя.
Така, от любовта ти омагьосана,
като луда сякаш се държа.
А другите край мен намусени
все питат: „Какво ти става пък сега?“ ...