20 jul 2008, 18:03

eutyhia 

  Poesía » Versos blancos
551 0 9

тази нощ Евтихия

свалям забрадката

приласкавам луната

в сухите си ръце

сърцето ми

пристанище на черната нощ

изгорена до лудост

в прахта танцувам сама

сълзи

пея приспивна песен

на скитащите души на моряците

които никога не се завръщат

у дома

в свърталището на вятъра влизам

припомням си целувките

забравям всички написани някога думи

търся очите си

затворени на дъното на океана

търся следите си

оставени по повърхността на водата

проклинам спомените

залостените врати

тишината

танцувам сълзи

и чакам

достатъчно

да се върнеш

© Зорница Николова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??