А сега накъде? Накъде в тоя ден като дупка,
в тоя свят като паст, в тая къща с унили пердета...
По гръбнака ми пъплят стада от уплашени тръпки.
Аз съм Кронос със лек махмурлук. Аз изяждам лицето си.
Аз вися като плоска вина в полумрака си. Има ме.
Мен ме има, уви. Съществувам съвсем под носа ти.
И потича от вимето божие топлата зима,
и се давя във нея хиляда мъчителни пъти.
Дай ми блага парализа, Господи! Спри сетивата ми,
тези остри убийци със риби, наместо очи,
тези лъскави гладки търбуси, преяли с цитати.
Спри сърцето ми, този поялник за скъсани дни. ...