1 ene 2014, 23:05  

Evermore 

  Poesía » De amor
1018 1 7

 

                                                          

 

Дели ни океан, дели ни време
и може би фаталното различие,
логичното е просто да си Never,
не името, което не изричам.

А ето, тръгнал съм срещу съдбата
да наруша природните закони,
Христосът в мен ме води по водата,
наместо образа ти да прогони.

Привиждам те - една еличка,
изправена безкрай далечината,
душата ми е толкова самичка,
че ще измина пътя по водата...

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Господи, Елица! Нима минаха две години?! Писах го през 2013г., значи преди 3 години. Радвам се, че именно ти го хареса. Това означава много за мен. Трогнат съм, че прочете, каза толкова хубави думи и оцени стихотворението.
    Бог да те благославя! Твоите стихове за мен са магически!
  • Това е един от най-човешките ти стихове, Мисана.
    И ще докосне много сърца...

    Радвам се, че с присъствието си уважи аудиторията на този хубав сайт.
    Очаквам твоите публикации.
    Поздрави!
  • Благодаря ви Санвали и Красимир! И на двама ви желая едно хубава 2014 година! Радвам се, че Евърмор ви хареса.
    Специален поздрав за всеки един от вас!
    Ваш: Младен Мисана
  • Чудесен романс!
    Поздрав и...смелост!?
  • "душата ми е толкова самичка,
    че ще измина пътя по водата..."

    Душата, къде ли не ходи, по земята, по водата, с вятъра...
    Много хубав стих! Поздрав, Мисана!
  • Благодаря, Бимбо!
    Нека новата година ти носи само здраве, радост и късмет! : Мисана
  • много ми хареса!
Propuestas
: ??:??