Когато ме разкъсва хищно

нощта на хапки самота

и дефилират шумно, пищно

умора, гняв, обида, суета.

Когато дъвча бавно, ядно

останал фас от минал ден

и киселият вкус на гладно

разяжда добротата в мен.

Когато плувам в гъста завист

и блатото потъва в мен,

когато остря своята ненавист

като стрела за утрешния ден.

Тогава слез във дълбините

на моя хладен нощен ад

и тихо запали ти светлините

над път за връщане назад.

Защото твоята лира е най-нежна

и твоят поглед най-зелен,

и носиш с себе си надежда

във утрешния топъл ден.