Еврика

30 jul 2011, 11:35

Poesía » Otra

422 0 0

ЕВРИКА

Открих на битието ни колая,

видях градините на рая,

възкликнах от възторг,

възторг от вселенския киборг…

Видях във миг звездата -

матрицата космична на съдбата…

И озари ме светлина -

на живота мъдростта…

Видях преобразената земя -

килим с неземна красота.

Видях милиони мъже и жени -

щастливци – с човешки души…

И всеки държеше ключа –

истината е в мира…

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.