Романтичната ми душа,
уж, колкото кладенец пълен с вода –
изпари се изведнъж –
за Бога, това ли е европейски мъж?
Правя си в двора слънчеви бани
слънцето нежно с лъчите ме гали,
чувам изведнъж от пътеката
„Моля, хайде на кюфтетата!”
Таз късна пролет, така ароматна
мирис на цвят – наслада невероятна
о, що за смрад вятърът докара
без съмнение шкембе и гнусна скара.
Наложи се да проверя
кой нарушава ми съня...
чудя се чие нахалство
безкомпромисно навлезе в моето пространство?
Един дядо до оградата ми се намира
и народна кухня грубо рекламира.
Възмутих се: „Що за селска и просташка вариация?”
Дядото отвърна: „Ще разбереш след курс по европейска интеграция.”
© Мими Todos los derechos reservados
Поздрав и усмивка.