3 nov 2012, 12:19

Езерото 

  Poesía » Del paisaje
536 0 0
Събуден лист в зората трепва.
Капчица роса.
Узряло слънце в нея се оглежда.
Брат на тихата вода.
Езерото незаспало.
Галят го сълзите на нощта.
Разделя се със свойто одеало
от безмълвна тишина.
Вълните му с лъчите се целуват.
Ветрец ги носи по повърхността.
Рой мечти изплуват и танцуват,
в кръгове вълшебни ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антония Спирова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??