5 may 2010, 11:20

Езическо 

  Poesía » Otra
1055 0 12
Не ме боли и няма да заплача -
сълзúте ми са твърде ценен дар!
Потънала във сенките на здрача,
душата си превърнах във олтар,
на който приношения да правя,
молитви и прокоби да редя!
На слънчевата клада да оставя
последните си капки самота.
От болката научих се на сила,
а сЪлзите превърнах във вода
и пих от нея, както не съм пила,
така с наслада, майчина кърма. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартина Василева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??