* * *

1 feb 2008, 15:57

Poesía » Civil

962 0 2

Ръце, протегнати към светлината,

очи с цвета прекрасен на дъгата

в една страна – неволна спътница

с надеждата до болка все една и съща...

Страна, със страдания и мъст богата,

комай това са й благата!

Ограбена от всичко друго,

прежалила си и децата будни,

с ръце, протегнати към светлината,

с очи, невинно впити във дъгата...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

D_Atanasova (Диана Атанасова)

2009-04-14T13:52:29+03:00

Благодаря ти,Катя!
katirai (Катя)

2009-04-14T13:35:29+03:00

Будните деца на България имат само надежда, библейският символ на която е дъгата, много хубаво! Поздрав!