Спомням си как се разхождах,
вечер под дивите кестени.
Как пред очите ми посивяваше,
онзи шареният свят, целият.
Спомням си всичките вечери,
на сутринта до мен се събуждаше.
Оглозгана неистово до костите,
за кучето нямаше и кокълче.
Аз още съм там, и ако ме срещнете
не питайте къде са ми годините...
© Станислав Русев Todos los derechos reservados