14 oct 2017, 22:39  

... 

  Poesía » Otra
324 1 1

 

 

 

 

Спомням си как се разхождах,
вечер под дивите кестени.
Как пред очите ми посивяваше,
онзи шареният свят, целият.

 

Спомням си всичките вечери,
на сутринта до мен се събуждаше.
Оглозгана неистово до костите,
 за кучето нямаше и кокълче.

 

Аз още съм там, и  ако ме срещнете
не питайте  къде са ми годините...

© Станислав Русев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??