***
Р.Чакърова
Затворя ли очи, той пак започва -
най-нежеланият от всички сънища.
Достигнали до мен, съвсем нарочно
от тишината капят онемели думи.
Гласът отново става ласкав
и някой топло ме прегръща
на онова познато място,
където никога не искам да се връщам...
Защо го прави?... Може би, защото
там храмът още синкаво сияе ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse