* * *

25 feb 2008, 10:26

Poesía » Otra

838 0 2

Летиш ли, летиш -

някъде там те чака миналото,

а бъдещето ти е далеч

от твоето съществуване тук.

Колкото по-дълго скачаш,

толкова по се уморяваш от това,

което ти е начертано.

Примиряваш се, но не за дълго,

и стъпките ти стават по-бавни,

но задълбочени, а бъдещето,

така или иначе, ще се случи.

А сегащното ти положение

зависи от тези крачки или скокове

и се надяваш да е добро, но дали?...

За миналото знаеш, че си скачал

и то много, и затова може би

се разочароваш от себе си,

а може би не...

Дали за всеки е различно,

само ти можеш да кажеш,

но според мен е така.

Това е живота...

надпревара и накрая смърт.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

lips_of_angels (Ем)

2008-02-25T10:30:27+02:00

Замисли ме!поздрав!
plamenfiree (Пламен Константинов)

2008-02-25T10:29:14+02:00

Хареса ми...Мисля ,че можеш да напишеш и хубаво есе на тази тема...Опитай...Успех!!!