***
Лъжци сме и
лъжци ще си останем.
Защо пък и да бъдеме
добри?
Щом злото се наказва
със пари,
а пък доброто-
с обещания?
В Рая щели сме отплата да
намерим...
Дали?
Ако продажни станали са
и ангелите в Рая?
Тогава?
И докога ще чакаме
отплатата
във друг живот?
Като овце навели сме глави
и чакаме....
Какво?
Потомци сме на
древността.
И на народ велик.
Днес-
лъжем и крадем.
И хулят ни, и с пръст ни
сочат.
Безлики станахме.
Във времето ще се
размием.
Децата ни в чужбина учат.
Или пък мият. Или
метат.
Или пък - просто оцеляват.
Наследниците на велик народ
се разпиляват.
Ще станеме ли по-добри
като навеждаме
глави и
по други се равняваме?
Забравихме кои сме!
И накъде вървим!
А пък преди-
тъй гордо казвах,
че съм БЪЛГАРКА!
© Тихомира Бижева Todos los derechos reservados