23 dic 2007, 15:43

* * * 

  Poesía
858 0 4
 

Кажи ми, как да те забравя

и сърцето си разбто да оставя.

как да не желая да те нараня

и за себе си да отмъстя.

Но как да те накажа...

Като дори не мога да го кажа.

Ти сърцето ми остави...

И света ми на прах направи.

Но, спокойно, недей се притеснява,

някак си сама ще се справя

и за тебе ще забравя.

Сега може да не ми е лесно,

но да те забравя, мисля, е възможно.

Дори сърцето да креши

и като те види да боли...

Аз ще те изтръгна от сърцето,

дори то да не иска да ми го позволи...

Някой ден ще срещна обич нова,

но не знам дали няма с теб да го сравнявам

и за грешките ти да го обвинявам.

Когато влюбих се във теб,

знаех, че ще страдам,

но всичко от себе си ще дам.

За да мога аз твоето сърце да предам.

Проклинам всеки миг прекаран с теб.

Не... мълчи, не казвай нищо!

Аз разбирам, че за теб била съм нищо,

но късно го разбрах,

когато влюбена вече бях!...

© Кремена Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много красиво и тъжно. Никога не проклинай хубавите спомени Поздрави
  • Тъжно, но е хубаво. Поздрав, много ми хареса
  • Мила Кремена, добре дошла ! Идваш с хубав стих, макар и тъжен ... Няма да забравиш първата любов и не е нужно . запази си щастливите мигове и продължавай напред - там е истинският ... Прегръщам те !
  • Добре дошла...И не се впрягай...Има още много мъже...
Propuestas
: ??:??