Пълни с живот се препичат върбите,
мокрите пейки на слънцето топлят чела.
Закуска пъргаво си търсят врабците,
а лястовици на жица бистрят дела.
Кестени се сбогуват с цветовете,
ели с провесени ръкави раздвижват ръце.
Езерните костенурки изпъват вратовете,
търсят празни гнезда кукувици без сърце.
В утрото светофарът ми дава светлина зелена,
разминавам се с мъжки черен костюм.
Стъписва ме на линейка сирена,
а женски токчета ми лепват натрапчив парфюм.
И ето – факт е...
Поредният ден забързан...
Вървим Той и Аз във такт
и не знаем какво е антракт...
ЗримА
© Zlatka Аndonova Todos los derechos reservados