Горят ме фантазии луди,
безнадежни мечти ме връхлитат,
в полет към теб устремени,
целувките мои долитат.
И чувствата като стихия в мен бушуват,
пейзаж на сезони годишни.
А мислите ми, ледени вихрушки,
забиващи иглички хлад в мене.
Дали живееш нейде по земята,
или умът ми те измисли в нощ безсънна?
Ако си истински, аз искам от съдбата
наяве, не в съня да те прегърна.