Фата Моргана
Появяваш се пред мен реален,
а след миг изчезваш зад някоя златиста дюна.
Разпада се внезапно, ала теб те няма вече.
Контролираш всички малки песъчинки
и те послушно образуват твоя образ,
за да останеш незабележим зад тях.
Навярно някой друг от другаде те гледа,
а ти изчезваш някъде край мен.
Гъвкав си като водата
и се появяваш по-рядко и от нея.
Лукав мираж, подвеждащ сред убийствените амплитуди.
Мираж с корона -
за чуждите пустини си просто мираж,
за моята - безпрекословен покровител,
а всъщност - полунесъществуващ...
© Теодора Пенева Todos los derechos reservados