4 oct 2008, 10:42

Фата Моргана 

  Poesía » De amor
634 0 10


Искам да съм... мастилница,
плисната неравнодушно от дъжда...
Искам да съм... звукосъчетание
на неизмерна бездна във нощта...
Искам да съм... преображение
и начало на най-странния роман...
Искам с весела хармоника
да почва всеки, всеки мой ден...
Да ме обграждат с мистично сияние,
стихнали, лъщящи огледала
и като вечен, вечен пленник
на "Фата Моргана" с нейните лица,
да ме съблазняват - мен, изоставената,
в нощния всред нощ Париж...
И с блус до топла твърда гръд на дансинга,
във облак от парфюм и с глас шептящ
да ми повтарят пак сантиментално,
в късния предзнаменуван час,
като дъхави люлякови клонки -
приказка невероятна ли сме - ти и аз...

                                                                         ("Фата Моргана" - мираж, при който на                                                                      хоризонта се появяват многочислени образи.)

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??