Прокрадната ехидност в усмивката на една илюзия,
ек от смях на две разсече,
с полет сред облаци от жар и плам,
гълъб чете между редовете изписани в мъглявините,
с жезъла на любовта, повит в скрина на сърцето,
безпризорна някога в нечия душа,
светлина, диреща опора и снага,
със сетни сили въздигна се,
съзвездие гравира върху космическата пустота.
Паднали листа предали душата си на студената земя,
повиват с прегръдка знойна,
поканени да посетят светът на Муладхара, ...