9 oct 2017, 11:07

Фатално привличане 

  Poesía
986 11 30

 

Преди да те срещна, не пиех кафе.

Тогава обичах шума от дъжда,

усещах как нежно ме милва с перце,

стоях у дома с чаша чай във ръка.

 

И срещах навън непознати лица.

Внимателно търсех да зърна сред тях

онези очи с разноцветна дъга.

Готова бях. Вярвах. И ги видях –

 

онези дълбоки, разкошни очи,

очите с цвета на спокойно море…

Плениха ме. Всичко у мен се взриви…

И… започнах тогава да правя кафе.

 

Безумно, фатално привлечена бях,

душата пое от вълшебния чар.

Как стана? Защо? Аз така не разбрах.

Но някак превърна се в мой господар.

 

И вече усещах как твоята кръв

във моите вени тече. Но нелеп

инцидент ни отне любовта. Бликна скръб.

А днес и кафето изстива без теб!…

 

Веси_Еси (Еси)

© Еси Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Радвам се, че се спря тук, Велине! Благодаря ти!
  • Веси, страхотно! Не очаквах такъв тъжен финал... Поздрави за силния стих!!!
  • Благодаря ти, Вальо!
  • Много истинско!
  • Радвам се, Кате, и ти благодаря от сърце!
  • Хареса ми стиха ти, Веси!
  • Роби, ласкаеш ме, приятелю! Вие сте хората, от които се уча и без които не мога. Благодаря ти от сърце за подкрепата!
  • Веси, не ти на нас, а ние на теб шапка трябва да свалим за свежите творби, с които ни радваш!...Поздрави и от мен!...
  • Много ви благодаря, мили приятели, че се спряхте тук и оставихте тези прекрасни коментари и оценки! Винаги намирате по някоя добра дума за мен, за което шапка ви свалям! Възхищавам се на таланта и творческите умения на всеки един от вас! Благодарна съм, че ви има!
  • Затова е фатално,Веси!!!Поздрави!!!
  • Прекрасно е приятелче.Поздравления
  • Жалко за края,Веси!Надявам се,че не си намразила кафето,то е необходимост,то е повод да се видиш с някого...Аз го започнах по смешен повод...Млада и исках да знам бъдещето си!В службата имахме две гледачки на кафе-едната обезателно ни женеше,а другата ни пращаше в чужбина...Не съм пристрастена,но пия кафе,макар и без цигара...А стиха ти говори искрено за свързващите го емоции и е написан по най-топлия начин,като и нас ни "милваш с перце"....Възхищавам ти се!
  • Прекрасно е, Веси! Думите са излишни... В любими. Поздрави!
  • С Влади!Поздравления мила!!!
  • Комплименти, Веси, въздействащо е много!
  • Красива тъга...
  • Разчувства ме! .Поздрави ! В любими
  • Хубаво, искрено и тъжно....
  • Много ми хареса. Поздрави Веси.
  • И на мен ми хареса, Веси... Както казва Таня, в любовта няма господари, просто истинската любов ни прави да сме всеотдайни и готови на всичко за любимия човек! Приеми моят сърдечен поздрав!
  • В любовта господари няма, но иначе стихът е прекрасен!
  • Успяла си да предадеш онова необяснимо влюбване и болката от неочакваната загуба на тази любов, Еси! Поздрави!
  • Много истински стих от дъното на душата, Еси! Оставя тъжно, но красиво чувство!
  • Тъжно... обично, трогателно...влезе ми в сърцето. ..
  • Приятно, смислено...
  • Взе ми ума! Върза ми езика! Искам да те прегърна! Чаша кафе?
  • Нямам думи... Просто ще оставя кафето да ухае... Прегръщам Те!*
  • Поздравления, Веси!
  • Страхотен стих Веси! Любовта е винаги красива!
  • Винаги съм се питал: Колко много нюанси обладава кафето като мост между две души? Но така и не успях да си отговоря. Може би гледачките на кафе ще определят това по-добре от мен, защото аз само броя, а те виждат съдби на дъното на изпитите чашки.
    И тази пленителна интимна изповед, Еси, ме върна към моите размишления за кафето. Винаги ми прави впечатление, че от твоите стихотворения блика голяма искреност и свежест на чувството, поднесени образцово от поетична гледна точка. Това именно привлича читателите към тях. Това привлича и мен. Поздравявам те за тази въздействаща творба!
Propuestas
: ??:??