Думите,
захвърлени
в безсмислие,
ще ни простят ли...
Дни, години
синонимно бродене
в изказа безсилие,
ще се смилят ли...
Топлина и радост
си отнехме,
вкопчени
в изстинали брътвежи.
Къде сме?
Изгубихме ли се
в мечтата обич...
Пропасти и пътища
без изход,
потънаха в сълза.
..................................
Три думи.
Любов и полет
за обичаните.
© Атанас Ганев Todos los derechos reservados