24 may 2018, 0:08

********* 

  Poesía
1489 6 14

Застинал и заспал е днес градът,
в морето от тревоги аз се гмуркам,
опитвайки по всички пътища отвъд,
да стигна до покоя, но не мога.

 

Застанал на скалата на скръбта,
стоя и взирам се дълбоко в мрака.
Изплуват спомени далечни. Съвестта
умислено преде влакното на тъгата.

 

Далечна Буря виждам там, пред мен
да цепи океана с бесни длани.
Навред вълни огъва той, опитомен,
реват от болка водите му раздрани.

 

Огънат като него съм и аз,
каквото съм посял - това ще жъна.
Дойде ли вече моят час,
отново във водата да потъна?

© Joakim from the grave Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??