Стоя на терасата с коктейлче в ръка и гледам околността, творейки с глупавата си глава.
Една мисъл непрекъснато върти ми се из ума. Какво става с мен и моите сетива?
Гледам, ала не виждам с моите очи. А те блещукат само като две звезди!
Вятъра погали моята ръка, но аз не усетих нищо от това.
Чувам звук от радост и тъга, но в мен някак пустота.
Не знам що за странник станал съм сега! Но и това не е съизмеримо със значимостта!
Сега ще се опитам да ти обясня!
Когато погледна към света, аз виждам само божествена светлина,
изрисуваща образ и подобие на съвършеността. тя пази ме от студа,
разпалва в мен страстта и романтичността, отприщва загрижеността,
донася ми хармоничността и за мен е важна като солта.
Винаги чувствам близостта със съвършеността. ...