Ти бродиш, странница в запалени гори.
От векове те търся в не едно прераждане.
С разкъсани нозе към мене все вървиш -
неземен образ в земното разграждане...
Разминахме се на случайния завой -
в почти невидима, покрита с мъх пътека.
Към падина бездънна ме отведе той.
А теб на звезден хълм те изкачи полека.
Сега си светеща сред мрака ми звезда.
Блещукаш хладна, ярка и недостижима.
Дори да стигна пак заветната межда,
ще ни разделят хиляди изгубени години.