22 dic 2021, 21:17

Фенерите 

  Poesía » Otra
436 0 0

Нощта е дълга, като век,

стрелките на часовника са спрели.

По пътя, сам върви човек,

дъждовно мигат улични фенери.

 

Защо е сам, защо е в мрака?

Нима си няма дом и къща?

Къде отива? Кой го чака?

Дали е тръгнал или се връща?

 

Нощта е дълга, няма край,

часовникът безумно трака,

а пътят дълъг е безкрай.

Фенерите проблясват в мрака.

 

 

10.12.2021г.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??