27 jun 2013, 15:05

Февруари 

  Poesía
696 1 4

Залез вплита се в дантелено дърво.
Стъпки ледено напукват тишината.
И на птица острото крило
реже безгранично синевата.

 

Прозаично в синкавата красота
храня сиво куче със солети.
Две случайни малки същества
в мимолетен допир под небето…

 

09.02.1997

© Мария Иванова Фьон Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??