Очите му... Събират светлина.
Оформят я в представи и понятия,
и тръгват да я скрият от света,
създавайки олтари и разпятия.
Какво би имал той без своя храм
в безхлебното ребро на словореда?
Усещането, че се лъже сам,
описвайки това, в което гледа?!
А казват, че в един и същи миг
се стича восъчният пламък
върху молитвата на хлипащия вик…
Тежи, на мястото си всеки камък.